Събуждане
Кой наднича от прозореца
и навява меланхолия,
за увяхналото цвете
и за дните му несретни...
Кой приижда и по покриви
лудо се надбягва с вятъра,
и престорва се обречен,
да е на надеждна песен...
Кой не вижда през очите,
да се пари със искрите,
само като сянка тъжна,
с песен за любов осъмва...
Кой със погледа си сънен
иска да открие зрънце
и нахрани своята надежда,
до безумност крехка, цветна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
