29 jul 2017, 15:21

Събуждане...

  Poesía » Otra
1.2K 1 1

Събуждане 


Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.

Нахлува ден, и някак светлината
над чашата с кафе припомня
за делника пришит със сивотата
по цифрите на календара...

По синьото небе се гонят птици, 
и облаци рисуват монограми
тъй скъпи някога, но вече и излишни, 
щом някак си не трепват на гръдта ми.

А лятото по юлски, ще си тръгне,
към него щом пристъпи август.
Ще пише ода пак по бялата му риза
под залеза преди да го напусне.

И август, щом се поразлисти
в оскъдните си дни за лято.
От календара ми откъснатите листи, 
навярно ще напомнят нещичко познато.

Как лятото си тръгва без да пита, 
и струпало умора по ресници
по делнично над чашата изпита
рисува с облаци, прелита с птици.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...