Събуждане...

Събуждане 

Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.

Нахлува ден, и някак светлината
над чашата с кафе припомня
за делника пришит със сивотата
по цифрите на календара...

По синьото небе се гонят птици, 
и облаци рисуват монограми
тъй скъпи някога, но вече и излишни, 
щом някак си не трепват на гръдта ми.

А лятото по юлски, ще си тръгне,
към него щом пристъпи август.
Ще пише ода пак по бялата му риза
под залеза преди да го напусне.

И август, щом се поразлисти
в оскъдните си дни за лято.
От календара ми откъснатите листи, 
навярно ще напомнят нещичко познато.

Как лятото си тръгва без да пита, 
и струпало умора по ресници
по делнично над чашата изпита
рисува с облаци, прелита с птици.