Jul 29, 2017, 3:21 PM

Събуждане...

  Poetry » Other
1.1K 1 1

Събуждане 


Умората по клепки още лепне.
Зората каца по ресниците,
изтрива сънища, и нищичко не помни.

Нахлува ден, и някак светлината
над чашата с кафе припомня
за делника пришит със сивотата
по цифрите на календара...

По синьото небе се гонят птици, 
и облаци рисуват монограми
тъй скъпи някога, но вече и излишни, 
щом някак си не трепват на гръдта ми.

А лятото по юлски, ще си тръгне,
към него щом пристъпи август.
Ще пише ода пак по бялата му риза
под залеза преди да го напусне.

И август, щом се поразлисти
в оскъдните си дни за лято.
От календара ми откъснатите листи, 
навярно ще напомнят нещичко познато.

Как лятото си тръгва без да пита, 
и струпало умора по ресници
по делнично над чашата изпита
рисува с облаци, прелита с птици.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...