23 ago 2018, 19:53

Събуждане 

  Poesía » Del paisaje
352 1 1

СЪБУЖДАНЕ

 

Събудих се.Навън светлее....

Далече е от тук Денят.

А славейчето пищно пее

и гони някъде сънят .

 

Все  още Изгревът го няма,

от всякъде нахлува хлад.

Върви промяната голяма

и прави своя  кръговрат!

 

Във ъгъла стои луната.

Звездите свършват своя път.

С последен поглет към Земята

Нощта изгубва свойта плът.

 

Щастлив съм аз, че Светлината,

докосва моите очи .

Събуждам  Деня на  Земята,

огрян от първите лъчи!

 19.08.2010г.Драгойново

 

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми стиха ти , Христо!Поздравления!
Propuestas
: ??:??