23 ago 2018, 19:53

Събуждане

751 1 1

СЪБУЖДАНЕ

 

Събудих се.Навън светлее....

Далече е от тук Денят.

А славейчето пищно пее

и гони някъде сънят .

 

Все  още Изгревът го няма,

от всякъде нахлува хлад.

Върви промяната голяма

и прави своя  кръговрат!

 

Във ъгъла стои луната.

Звездите свършват своя път.

С последен поглет към Земята

Нощта изгубва свойта плът.

 

Щастлив съм аз, че Светлината,

докосва моите очи .

Събуждам  Деня на  Земята,

огрян от първите лъчи!

 19.08.2010г.Драгойново

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми стиха ти , Христо!Поздравления!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...