23.08.2018 г., 19:53

Събуждане

747 1 1

СЪБУЖДАНЕ

 

Събудих се.Навън светлее....

Далече е от тук Денят.

А славейчето пищно пее

и гони някъде сънят .

 

Все  още Изгревът го няма,

от всякъде нахлува хлад.

Върви промяната голяма

и прави своя  кръговрат!

 

Във ъгъла стои луната.

Звездите свършват своя път.

С последен поглет към Земята

Нощта изгубва свойта плът.

 

Щастлив съм аз, че Светлината,

докосва моите очи .

Събуждам  Деня на  Земята,

огрян от първите лъчи!

 19.08.2010г.Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми стиха ти , Христо!Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...