23 авг. 2018 г., 19:53

Събуждане

746 1 1

СЪБУЖДАНЕ

 

Събудих се.Навън светлее....

Далече е от тук Денят.

А славейчето пищно пее

и гони някъде сънят .

 

Все  още Изгревът го няма,

от всякъде нахлува хлад.

Върви промяната голяма

и прави своя  кръговрат!

 

Във ъгъла стои луната.

Звездите свършват своя път.

С последен поглет към Земята

Нощта изгубва свойта плът.

 

Щастлив съм аз, че Светлината,

докосва моите очи .

Събуждам  Деня на  Земята,

огрян от първите лъчи!

 19.08.2010г.Драгойново

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми стиха ти , Христо!Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...