СЪБУЖДАНЕ
Събудих се.Навън светлее....
Далече е от тук Денят.
А славейчето пищно пее
и гони някъде сънят .
Все още Изгревът го няма,
от всякъде нахлува хлад.
Върви промяната голяма
и прави своя кръговрат!
Във ъгъла стои луната.
Звездите свършват своя път.
С последен поглет към Земята
Нощта изгубва свойта плът.
Щастлив съм аз, че Светлината,
докосва моите очи .
Събуждам Деня на Земята,
огрян от първите лъчи!
19.08.2010г.Драгойново
© Христо Славов Все права защищены