СЪБУЖДАНЕ
Събудих се.Навън светлее....
Далече е от тук Денят.
А славейчето пищно пее
и гони някъде сънят .
Все още Изгревът го няма,
от всякъде нахлува хлад.
Върви промяната голяма
и прави своя кръговрат!
Във ъгъла стои луната.
Звездите свършват своя път.
С последен поглет към Земята
Нощта изгубва свойта плът.
Щастлив съм аз, че Светлината,
докосва моите очи .
Събуждам Деня на Земята,
огрян от първите лъчи!
19.08.2010г.Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
