Когато сутрин се събудя
Започвам леко да се чудя
Как аз да се протегна
Без нещо да разтегна.
Въртя глава, крака, ръце
Като начало на хорце
Охкам, пъшкам, скърцам, щракам
После, реда пред тоалетната си чакам.
Най- накрая до кафето се добирам
Вече мисля, зная, че разбирам
Колко важно е в зарана
Тренировката да си направя като стана.
Тъй е вече, зная, че е време
Да започне вече да ми дреме
И за тялото освен, душата да ми пука.
Все пак на вратата вече петдесеттака чука.
Не ще му аз отворя, ще спра таз атака
Връщам се пак към четиридесеттака
Няма да се давам на природата
И ще подобря генома на породата.
© Hristo Hristov Todos los derechos reservados