Oct 17, 2019, 7:39 AM

Събуждане

704 0 0

 

 

Когато сутрин се събудя

Започвам леко да се чудя

Как аз да се протегна

Без нещо да разтегна.

 

Въртя глава, крака, ръце

Като начало на хорце

Охкам, пъшкам, скърцам, щракам

После, реда пред тоалетната си чакам.

 

Най- накрая до кафето се добирам

Вече мисля, зная, че разбирам

Колко важно е в зарана

Тренировката да си направя като стана.

 

Тъй е вече, зная, че е време

Да започне вече да ми дреме

И за тялото освен, душата да ми пука.

Все пак на вратата вече петдесеттака чука.

 

Не ще му аз отворя, ще спра таз атака

Връщам се пак към четиридесеттака

Няма да се давам на природата

И ще подобря генома на породата.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Hristo Hristov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...