17.10.2019 г., 7:39

Събуждане

702 0 0

 

 

Когато сутрин се събудя

Започвам леко да се чудя

Как аз да се протегна

Без нещо да разтегна.

 

Въртя глава, крака, ръце

Като начало на хорце

Охкам, пъшкам, скърцам, щракам

После, реда пред тоалетната си чакам.

 

Най- накрая до кафето се добирам

Вече мисля, зная, че разбирам

Колко важно е в зарана

Тренировката да си направя като стана.

 

Тъй е вече, зная, че е време

Да започне вече да ми дреме

И за тялото освен, душата да ми пука.

Все пак на вратата вече петдесеттака чука.

 

Не ще му аз отворя, ще спра таз атака

Връщам се пак към четиридесеттака

Няма да се давам на природата

И ще подобря генома на породата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...