17.10.2019 г., 7:39

Събуждане

706 0 0

 

 

Когато сутрин се събудя

Започвам леко да се чудя

Как аз да се протегна

Без нещо да разтегна.

 

Въртя глава, крака, ръце

Като начало на хорце

Охкам, пъшкам, скърцам, щракам

После, реда пред тоалетната си чакам.

 

Най- накрая до кафето се добирам

Вече мисля, зная, че разбирам

Колко важно е в зарана

Тренировката да си направя като стана.

 

Тъй е вече, зная, че е време

Да започне вече да ми дреме

И за тялото освен, душата да ми пука.

Все пак на вратата вече петдесеттака чука.

 

Не ще му аз отворя, ще спра таз атака

Връщам се пак към четиридесеттака

Няма да се давам на природата

И ще подобря генома на породата.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...