14 mar 2017, 20:43

Събуждане след дъжда

  Poesía » Otra
416 1 2

След дъжд,

небето се усмихна

и ме целуна

с слънчеви лъчи.

Природата за миг притихна,

а после пойна птичка

тишината наруши.

 

Запя и моята Душа,

макар до вчера,

бе с тъга пропита

и с свежест

си нахрани

сетивата до насита.

 

Че зная –

нито радостта е вечна,

не е и вечна моята тъга.

Животът е

с палитра пъстроцветна,

тъй както пъстра е

и пролетта.

 

Събужда се

природата заспала.

Треви, иглики

пръска по земята,

като цветни покривала.

И с тази красота

лекува ми Душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...