Събуждане след дъжда
След дъжд,
небето се усмихна
и ме целуна
с слънчеви лъчи.
Природата за миг притихна,
а после пойна птичка
тишината наруши.
Запя и моята Душа,
макар до вчера,
бе с тъга пропита
и с свежест
си нахрани
сетивата до насита.
Че зная –
нито радостта е вечна,
не е и вечна моята тъга.
Животът е
с палитра пъстроцветна,
тъй както пъстра е
и пролетта.
Събужда се
природата заспала.
Треви, иглики
пръска по земята,
като цветни покривала.
И с тази красота
лекува ми Душата.
© Ирен All rights reserved.
