13 feb 2020, 12:46

Съд 

  Poesía » Odas y poemas, Verso libre
1019 1 1

          Гласът на небето ни вика,

          о, принце!

          С теб равни сме ние

          пред Бог.

          И всичкото злато,

          което пилееш

          и мантии скъпи,

          корони и знаци

          до моят ръждясал

от времето меч

коленичат.

И само в очите

богатствата светят.

А вътре, в сърцето,

честта ни гори.

Нек той да отсъди

дали ще сме вечни

или като прах

във Всемира

ще бъдем развети.

© Венелин Недялков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  2057 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??