Гласът на небето ни вика,
о, принце!
С теб равни сме ние
пред Бог.
И всичкото злато,
което пилееш
и мантии скъпи,
корони и знаци
до моят ръждясал
от времето меч
коленичат.
И само в очите
богатствата светят.
А вътре, в сърцето,
честта ни гори.
Нек той да отсъди
дали ще сме вечни
или като прах
във Всемира
ще бъдем развети.
© Венелин Недялков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
