Feb 13, 2020, 12:46 PM

Съд 

  Poetry » Odys and poems, Free verse
1195 1 1

          Гласът на небето ни вика,

          о, принце!

          С теб равни сме ние

          пред Бог.

          И всичкото злато,

          което пилееш

          и мантии скъпи,

          корони и знаци

          до моят ръждясал

от времето меч

коленичат.

И само в очите

богатствата светят.

А вътре, в сърцето,

честта ни гори.

Нек той да отсъди

дали ще сме вечни

или като прах

във Всемира

ще бъдем развети.

© Венелин Недялков All rights reserved.

Произведението е включено в:
  2390 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??