Гласът на небето ни вика,
о, принце!
С теб равни сме ние
пред Бог.
И всичкото злато,
което пилееш
и мантии скъпи,
корони и знаци
до моят ръждясал
от времето меч
коленичат.
И само в очите
богатствата светят.
А вътре, в сърцето,
честта ни гори.
Нек той да отсъди
дали ще сме вечни
или като прах
във Всемира
ще бъдем развети.
© Венелин Недялков All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
