В.Уайт (Венелин Недялков) В.Уайт (Венелин Недялков)
7 61
13.02.2020 г., 12:46

Съд

1.7K 1 1

          Гласът на небето ни вика,

          о, принце!

          С теб равни сме ние

          пред Бог.

          И всичкото злато,

          което пилееш

          и мантии скъпи,

          корони и знаци

          до моят ръждясал

от времето меч

коленичат.

И само в очите

богатствата светят.

А вътре, в сърцето,

честта ни гори.

Нек той да отсъди

дали ще сме вечни

или като прах

във Всемира

ще бъдем развети.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Недялков Всички права запазени

Произведението е включено в:
Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0