16 feb 2013, 10:08  

Съдба

  Poesía » Civil
979 0 11

Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая
да бъда вяра, обич и надежда!
Чепата съм!
До болка съм проклета!
На всичко казвам:
„Не! Не ща! Не мога!“,
а ти ме проклетисваш до насита
и бавно се печеш на моя огън!
Роптаеш вечно,
мразиш ме, отричаш,
но шансът да избягаш
е нищожен!
Съдба съм аз, която ненавиждаш,
но въпреки това ù се обричаш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечно благодаря за този прочит на стихотворението ми, Eia
  • "Роптаеш вечно,
    мразиш ме, отричаш,
    но шансът да избягаш
    е нищожен!"
    Категория "Гражданска", в която си публикувала стихотворението, ме накара да го свържа и с политическите събития у нас, случили се напоследък. Интересна, замисляща творба - да, да опитваш се да подскажеш по-горе, в отговор на коментарите - "няма кой, пък и не знае как да ме промени." Поставяш наболели, много важни въпроси. Поздравления за творбата!
  • Благодаря ви приятели,че наминахте!
  • Харесват ми разсъжденията на силна жена със самочувствие! Поздравления!
  • Поздрав Ваня !

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...