Съдба
Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая
да бъда вяра, обич и надежда!
Чепата съм!
До болка съм проклета!
На всичко казвам:
„Не! Не ща! Не мога!“,
а ти ме проклетисваш до насита
и бавно се печеш на моя огън!
Роптаеш вечно,
мразиш ме, отричаш,
но шансът да избягаш
е нищожен!
Съдба съм аз, която ненавиждаш,
но въпреки това ù се обричаш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ваня Иванова Всички права запазени
Поздрав Ваня !