Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая
да бъда вяра, обич и надежда!
Чепата съм!
До болка съм проклета!
На всичко казвам:
„Не! Не ща! Не мога!“,
а ти ме проклетисваш до насита
и бавно се печеш на моя огън!
Роптаеш вечно,
мразиш ме, отричаш,
но шансът да избягаш
е нищожен!
Съдба съм аз, която ненавиждаш,
но въпреки това ù се обричаш...
© Ваня Иванова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав Ваня !