Feb 16, 2013, 10:08 AM  

Съдба 

  Poetry » Civilian
728 0 11

Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая
да бъда вяра, обич и надежда!
Чепата съм!
До болка съм проклета!
На всичко казвам:
„Не! Не ща! Не мога!“,
а ти ме проклетисваш до насита
и бавно се печеш на моя огън!
Роптаеш вечно,
мразиш ме, отричаш,
но шансът да избягаш
е нищожен!
Съдба съм аз, която ненавиждаш,
но въпреки това ù се обричаш...

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сърдечно благодаря за този прочит на стихотворението ми, Eia
  • "Роптаеш вечно,
    мразиш ме, отричаш,
    но шансът да избягаш
    е нищожен!"
    Категория "Гражданска", в която си публикувала стихотворението, ме накара да го свържа и с политическите събития у нас, случили се напоследък. Интересна, замисляща творба - да, да опитваш се да подскажеш по-горе, в отговор на коментарите - "няма кой, пък и не знае как да ме промени." Поставяш наболели, много важни въпроси. Поздравления за творбата!
  • Благодаря ви приятели,че наминахте!
  • Харесват ми разсъжденията на силна жена със самочувствие! Поздравления!
  • Поздрав Ваня !
  • с Илко! Поздрав сърдечен, Ваня!
  • Ами,защото, явно няма кой, пък и не знае как да ме промени ! Благодаря ти , Кали!
  • И защо не опиташ да бъдеш ВЯРА, ОБИЧ И НАДЕЖДА? Хареса ми твоят стих! Браво!
  • Стих за трудната любов...
    Харесах, Ваня!
  • Илко, Елена, благодаря! А дали, вместо да бягаме от съдбата си, не я накараме да казва:"Искам"!"Мога"?!
  • Браво Ваня,"съдба съм аз, която ненавиждаш,
    но въпреки това и се обричаш..."
    Прекрасно е .Желая ти късмет.Поздрав !
Random works
: ??:??