16 февр. 2013 г., 10:08  

Съдба

981 0 11

Не ме харесваш!
Знам, не ме харесваш,
но поглед примирен
пред мене свеждаш!
Пък аз дори за теб не се старая
да бъда вяра, обич и надежда!
Чепата съм!
До болка съм проклета!
На всичко казвам:
„Не! Не ща! Не мога!“,
а ти ме проклетисваш до насита
и бавно се печеш на моя огън!
Роптаеш вечно,
мразиш ме, отричаш,
но шансът да избягаш
е нищожен!
Съдба съм аз, която ненавиждаш,
но въпреки това ù се обричаш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сърдечно благодаря за този прочит на стихотворението ми, Eia
  • "Роптаеш вечно,
    мразиш ме, отричаш,
    но шансът да избягаш
    е нищожен!"
    Категория "Гражданска", в която си публикувала стихотворението, ме накара да го свържа и с политическите събития у нас, случили се напоследък. Интересна, замисляща творба - да, да опитваш се да подскажеш по-горе, в отговор на коментарите - "няма кой, пък и не знае как да ме промени." Поставяш наболели, много важни въпроси. Поздравления за творбата!
  • Благодаря ви приятели,че наминахте!
  • Харесват ми разсъжденията на силна жена със самочувствие! Поздравления!
  • Поздрав Ваня !

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...