24 oct 2009, 0:36

Съдба

  Poesía » Otra
599 0 4

 

Съдбата тъй е отредила

да се родя аз турникет. *

По волята на висша сила -

на входа в ДАМС - забит пикет.

 

А кода им от разстояние

на служащите в този дом

чета с безупречно старание

и ги пропускам мълчешком.

 

Парфюма нюхам отдалече

на дамите в разцвета свой

било на Стефка или Лечева

още на входния завой.

 

То беше времето на Батето,

с осанка на потомствен лорд,

на скоч и пури лъхащ яката,

понесъл ни на своя борд.

 

Но най-се радвам аз на Румичка,

че имам редкия си шанс,

на рамото - трептяща струничка -

да си отърква своя ханш.

 

Веднага с лампичката мигам,

със зумера издавам звук.

Минава тя! - това ми стига

щастлив да съм на поста тук.

 

---------------------------------------

*  Трираменна въртяща се бариера

    за контрол на достъпа на лица.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...