rudin (Иван Христов)
858 1444
24 окт. 2009 г., 00:36

Съдба 

  Поэзия » Другая
503 0 4

 

Съдбата тъй е отредила

да се родя аз турникет. *

По волята на висша сила -

на входа в ДАМС - забит пикет.

 

А кода им от разстояние

на служащите в този дом

чета с безупречно старание

и ги пропускам мълчешком.

 

Парфюма нюхам отдалече

на дамите в разцвета свой

било на Стефка или Лечева

още на входния завой.

 

То беше времето на Батето,

с осанка на потомствен лорд,

на скоч и пури лъхащ яката,

понесъл ни на своя борд.

 

Но най-се радвам аз на Румичка,

че имам редкия си шанс,

на рамото - трептяща струничка -

да си отърква своя ханш.

 

Веднага с лампичката мигам,

със зумера издавам звук.

Минава тя! - това ми стига

щастлив да съм на поста тук.

 

---------------------------------------

*  Трираменна въртяща се бариера

    за контрол на достъпа на лица.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??