24 окт. 2009 г., 00:36

Съдба

595 0 4

 

Съдбата тъй е отредила

да се родя аз турникет. *

По волята на висша сила -

на входа в ДАМС - забит пикет.

 

А кода им от разстояние

на служащите в този дом

чета с безупречно старание

и ги пропускам мълчешком.

 

Парфюма нюхам отдалече

на дамите в разцвета свой

било на Стефка или Лечева

още на входния завой.

 

То беше времето на Батето,

с осанка на потомствен лорд,

на скоч и пури лъхащ яката,

понесъл ни на своя борд.

 

Но най-се радвам аз на Румичка,

че имам редкия си шанс,

на рамото - трептяща струничка -

да си отърква своя ханш.

 

Веднага с лампичката мигам,

със зумера издавам звук.

Минава тя! - това ми стига

щастлив да съм на поста тук.

 

---------------------------------------

*  Трираменна въртяща се бариера

    за контрол на достъпа на лица.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...