24.10.2009 г., 0:36

Съдба

590 0 4

 

Съдбата тъй е отредила

да се родя аз турникет. *

По волята на висша сила -

на входа в ДАМС - забит пикет.

 

А кода им от разстояние

на служащите в този дом

чета с безупречно старание

и ги пропускам мълчешком.

 

Парфюма нюхам отдалече

на дамите в разцвета свой

било на Стефка или Лечева

още на входния завой.

 

То беше времето на Батето,

с осанка на потомствен лорд,

на скоч и пури лъхащ яката,

понесъл ни на своя борд.

 

Но най-се радвам аз на Румичка,

че имам редкия си шанс,

на рамото - трептяща струничка -

да си отърква своя ханш.

 

Веднага с лампичката мигам,

със зумера издавам звук.

Минава тя! - това ми стига

щастлив да съм на поста тук.

 

---------------------------------------

*  Трираменна въртяща се бариера

    за контрол на достъпа на лица.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...