djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
7 ene 2011, 23:22

Съдба 

  Poesía » De amor
969 1 5

Ти мислиш ли за мене, както аз, 
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?


Събуждам се от нощния кошмар,
възглавницата ми е мокра от сълзи
и искам пак да ме докоснеш с твойта жар,
но ти със нея си сега, нали?


Ти болка знаеш ли какво е?
Да те разкъсва вътре и да те гори,

когато знам, че пак прегръщаш нея
и нежно галиш нейните коси.


Но скоро утрото ще дойде
и слънцето ще ме погали с топлите лъчи
и ти със него пак при мене ще се върнеш
със твойто простичко "прости".


Ще ти простя, защото те обичам,
за нея ще забравя пак до следващия път,
ще стискам зъби и отново ще се вричам
и тихичко ще нося своя кръст.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасно!
  • Благодаря ви Тони и Нинка!
    Това един мой мноооого стар стих
  • Любовта е по-голяма от много неща, но дали това е добре?
  • Тежестта на избора е в авторството, поздравления за стиха...
  • Ох!...Една Жанет може да обича и прощава от обич, но до кога???!!!... Докосваш!
Propuestas
: ??:??