Съдба
Ти мислиш ли за мене, както аз,
очи затваряш ли, когато я целуваш,
нима не чуваш моя тъжен глас,
когато в танц любовен с нея ти танцуваш?
Събуждам се от нощния кошмар,
възглавницата ми е мокра от сълзи
и искам пак да ме докоснеш с твойта жар,
но ти със нея си сега, нали?
Ти болка знаеш ли какво е?
Да те разкъсва вътре и да те гори,
когато знам, че пак прегръщаш нея
и нежно галиш нейните коси.
Но скоро утрото ще дойде
и слънцето ще ме погали с топлите лъчи
и ти със него пак при мене ще се върнеш
със твойто простичко "прости".
Ще ти простя, защото те обичам,
за нея ще забравя пак до следващия път,
ще стискам зъби и отново ще се вричам
и тихичко ще нося своя кръст.
© Жанет Велкова All rights reserved.
