31 oct 2007, 23:00

Съдба-2

  Poesía
654 0 2
 

Съдба-2

Оставих аз гадателските  думи,

пренебрегнах нежеланите слова

и засвириха в душата струни,

и в сърцето пламък загоря.

Минаха се дни и нощи,

минаха се месеци дори,

но чувам аз гласа му нощем,

и пак за самота мълви.

Но мислих през изминалото време,

припомнях си предсказаното аз

и тези спомени тежаха като бреме,

и сложих край във този час.

Защото водейки живот от думи

и предварително предречени моменти,

не ще живея пълноценно

и ще губя миговете ценни.

Човек живота си веднъж живее

и от него трябва да е воден той

и сбърка ли, от жалост да милее,

но победи ли, да живей като герой.

Съдбата своя вий чертайте

и си бъдещето изберете,

не стойте, не, ами дерзайте

и към дните по-добри вървете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...