Съдба-2
Съдба-2
Оставих аз гадателските думи,
пренебрегнах нежеланите слова
и засвириха в душата струни,
и в сърцето пламък загоря.
Минаха се дни и нощи,
минаха се месеци дори,
но чувам аз гласа му нощем,
и пак за самота мълви.
Но мислих през изминалото време,
припомнях си предсказаното аз
и тези спомени тежаха като бреме,
и сложих край във този час.
Защото водейки живот от думи
и предварително предречени моменти,
не ще живея пълноценно
и ще губя миговете ценни.
Човек живота си веднъж живее
и от него трябва да е воден той
и сбърка ли, от жалост да милее,
но победи ли, да живей като герой.
Съдбата своя вий чертайте
и си бъдещето изберете,
не стойте, не, ами дерзайте
и към дните по-добри вървете.
© Илиян All rights reserved.
