Съдба-2

Оставих аз гадателските  думи,

пренебрегнах нежеланите слова

и засвириха в душата струни,

и в сърцето пламък загоря.

Минаха се дни и нощи,

минаха се месеци дори,

но чувам аз гласа му нощем,

и пак за самота мълви.

Но мислих през изминалото време,

припомнях си предсказаното аз

и тези спомени тежаха като бреме,

и сложих край във този час.

Защото водейки живот от думи

и предварително предречени моменти,

не ще живея пълноценно

и ще губя миговете ценни.

Човек живота си веднъж живее

и от него трябва да е воден той

и сбърка ли, от жалост да милее,

но победи ли, да живей като герой.

Съдбата своя вий чертайте

и си бъдещето изберете,

не стойте, не, ами дерзайте

и към дните по-добри вървете.