Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

14 nov 2015, 19:04

Съдба

Poesía

445 0 1

Хора без лица.

В кожуси на лисици.

Не протягат ръка.

Радват се на хорската мъка.

Завист на талази

бавно лази.

В две ръце -

ридаещо сърце -

на кръпки.

Побиват ледени тръпки,

а са безшумни моите стъпки.

Няма да разпукнат красивите пъпки

под дъжд от омраза.

Нима е зараза?

Ах, как мразя света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vega666 (Младен Мисана)

Последните 2 реда сякаш ми напомнят:

"Умирайте в театър
без сцена,
без публика
и без осветление...

И не се раждайте никога вече." /От "Умирайте хора"/

Поздравление, Василке! Най-много ми хареса последният ти ред.
Истински и стойностен е. Защото светът е суета! /Черен Джак/

2015-11-15T17:32:40+02:00

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0