Съдба
446
0
1
Хора без лица.
В кожуси на лисици.
Не протягат ръка.
Радват се на хорската мъка.
Завист на талази
бавно лази.
В две ръце -
ридаещо сърце -
на кръпки.
Побиват ледени тръпки,
а са безшумни моите стъпки.
Няма да разпукнат красивите пъпки
под дъжд от омраза.
Нима е зараза?
Ах, как мразя света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
