Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
14.11.2015 г., 19:04 ч.

Съдба 

  Поезия
240 0 1

Хора без лица.

В кожуси на лисици.

Не протягат ръка.

Радват се на хорската мъка.

 

Завист на талази

бавно лази.

В две ръце -

ридаещо сърце -

на кръпки.

 

Побиват ледени тръпки,

а са безшумни моите стъпки.

Няма да разпукнат красивите пъпки

под дъжд от омраза.

Нима е зараза?

Ах, как мразя света!

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Последните 2 реда сякаш ми напомнят:

    "Умирайте в театър
    без сцена,
    без публика
    и без осветление...

    И не се раждайте никога вече." /От "Умирайте хора"/

    Поздравление, Василке! Най-много ми хареса последният ти ред.
    Истински и стойностен е. Защото светът е суета! /Черен Джак/
Предложения
: ??:??