14.11.2015 г., 19:04

Съдба

443 0 1

Хора без лица.

В кожуси на лисици.

Не протягат ръка.

Радват се на хорската мъка.

 

Завист на талази

бавно лази.

В две ръце -

ридаещо сърце -

на кръпки.

 

Побиват ледени тръпки,

а са безшумни моите стъпки.

Няма да разпукнат красивите пъпки

под дъжд от омраза.

Нима е зараза?

Ах, как мразя света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Последните 2 реда сякаш ми напомнят:

    "Умирайте в театър
    без сцена,
    без публика
    и без осветление...

    И не се раждайте никога вече." /От "Умирайте хора"/

    Поздравление, Василке! Най-много ми хареса последният ти ред.
    Истински и стойностен е. Защото светът е суета! /Черен Джак/

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...