Nov 14, 2015, 7:04 PM

Съдба

  Poetry
442 0 1

Хора без лица.

В кожуси на лисици.

Не протягат ръка.

Радват се на хорската мъка.

 

Завист на талази

бавно лази.

В две ръце -

ридаещо сърце -

на кръпки.

 

Побиват ледени тръпки,

а са безшумни моите стъпки.

Няма да разпукнат красивите пъпки

под дъжд от омраза.

Нима е зараза?

Ах, как мразя света!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Последните 2 реда сякаш ми напомнят:

    "Умирайте в театър
    без сцена,
    без публика
    и без осветление...

    И не се раждайте никога вече." /От "Умирайте хора"/

    Поздравление, Василке! Най-много ми хареса последният ти ред.
    Истински и стойностен е. Защото светът е суета! /Черен Джак/

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...