21 abr 2015, 22:26  

Съдба

809 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз 

сред вас роднини.

 

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко 

и слушах ви в захлас

 

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах 

и чуйте моя глас.

 

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах 

и шепнех го на глас.

 

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота 

започва сега.

 

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

 

 01.06.2013год

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кармен николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...