21 апр. 2015 г., 22:26  

Съдба

815 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз 

сред вас роднини.

 

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко 

и слушах ви в захлас

 

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах 

и чуйте моя глас.

 

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах 

и шепнех го на глас.

 

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота 

започва сега.

 

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

 

 01.06.2013год

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кармен николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...