21 апр. 2015 г., 22:26  

Съдба

813 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз 

сред вас роднини.

 

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко 

и слушах ви в захлас

 

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах 

и чуйте моя глас.

 

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах 

и шепнех го на глас.

 

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота 

започва сега.

 

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

 

 01.06.2013год

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кармен николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...