p7795 (Кармен николова)
40

Apr 21, 2015, 10:26 PM 2015-04-30T21:21:24+03:00

Съдба

Poetry » Odes and poems

807 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз

сред вас роднини.

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко

и слушах ви в захлас

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах

и чуйте моя глас.

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах

и шепнех го на глас.

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота

започва сега.

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

01.06.2013год

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0