21.04.2015 г., 22:26 ч.  

Съдба 

  Поезия » Оди и поеми
574 0 0

Не бяха дни

а хубави мечти

израснах аз 

сред вас роднини.

 

Посрещахте ме често

при вас отсядах аз

харесваше ми всичко 

и слушах ви в захлас

 

Така измина време

отново съм сред вас

но вече пораснах 

и чуйте моя глас.

 

Обичахте ме много

и грижа бях за вас

аз също ви обичах 

и шепнех го на глас.

 

Но бързо пораснах

и станах жена

в борбата с живота 

започва сега.

 

Ще крача самичка

в този живот

другар ще намеря

ще сложа хомот.

 

 01.06.2013год

 

© Кармен николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??