30 oct 2009, 0:12

Съдба

  Poesía
882 0 0

 

Тя сякаш ревнува?!

Не те пуска за миг да ме посетиш.

Сигурно като мен по цяла нощ бленува

на ушенце да ù шептиш.

Не я разбирам

какво прави.

Пази те...

Не за себе си,

не за мен.

За друга. 

Трудно се събират различните нрави.

Въпреки всичко,

не мисля, че ти прави услуга. 

Метър на метър в стая да сме,

тя пак ще ни размине.

Ако остави ни насаме,

никога болката ù няма да мине.

Нагледала се е милата на чувства неразбрани,

на детските ни пристрастия,

на душевните ни рани.

Да ù простя ли?

Като че ли ме предпазва.

Чиста да е съвеста ù,

че с теб отново не ме наказва.

 

 

                                                 `Евелина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...