Съдба

Тя сякаш ревнува?!

Не те пуска за миг да ме посетиш.

Сигурно като мен по цяла нощ бленува

на ушенце да ù шептиш.

Не я разбирам

какво прави.

Пази те...

Не за себе си,

не за мен.

За друга. 

Трудно се събират различните нрави.

Въпреки всичко,

не мисля, че ти прави услуга. 

Метър на метър в стая да сме,

тя пак ще ни размине.

Ако остави ни насаме,

никога болката ù няма да мине.

Нагледала се е милата на чувства неразбрани,

на детските ни пристрастия,

на душевните ни рани.

Да ù простя ли?

Като че ли ме предпазва.

Чиста да е съвеста ù,

че с теб отново не ме наказва.

                                                 `Евелина