Тя сякаш ревнува?!
Не те пуска за миг да ме посетиш.
Сигурно като мен по цяла нощ бленува
на ушенце да ù шептиш.
Не я разбирам
какво прави.
Пази те...
Не за себе си,
не за мен.
За друга.
Трудно се събират различните нрави.
Въпреки всичко,
не мисля, че ти прави услуга.
Метър на метър в стая да сме,
тя пак ще ни размине.
Ако остави ни насаме,
никога болката ù няма да мине.
Нагледала се е милата на чувства неразбрани,
на детските ни пристрастия,
на душевните ни рани.
Да ù простя ли?
Като че ли ме предпазва.
Чиста да е съвеста ù,
че с теб отново не ме наказва.
`Евелина
© Евита All rights reserved.