25 ago 2016, 10:00

Съдба

  Poesía
538 1 3

намирам се където съм

в потока на живота

и плувам в своя свят-

листо изгубващо

усещането за посока

извъртат вечните вълни

устойчивата част

на земната ми същност

къде

в неведомите брегове

обичам

да засядам всъщност

и как

отблъсквам се от там

с движение

способно навиците да разкъс(в)а

привързвам се

към капките в дъжда

те знаят

как да изживяват кръговрата

и тъй като не съм вода

в пръстта си тях все чакам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
  • Мариан, Благодаря Ти
  • Поздравления, Лина! Модернистичният изказ, формата, особената вътрешна динамика и ритъм правят стихотворението много по-различно от другите! И точно в това различие, съчетано с ненатрапчивия, задълбочен и вълнуващ размисъл за реалното и иреалното, за застоя и движението,за истините и неистините в живота, за присъствието и отсъствието от света на хората, ти казваш в стих изключително много!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...