Съдба

25 ago 2016, 10:00

Poesía

320 1 3

намирам се където съм

в потока на живота

и плувам в своя свят-

листо изгубващо

усещането за посока

извъртат вечните вълни

устойчивата част

на земната ми същност

къде

в неведомите брегове

обичам

да засядам всъщност

и как

отблъсквам се от там

с движение

способно навиците да разкъс(в)а

привързвам се

към капките в дъжда

те знаят

как да изживяват кръговрата

и тъй като не съм вода

в пръстта си тях все чакам

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

contessa (Светла Асенова)

2016-08-27T01:18:42+03:00

...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2016-08-26T07:42:42+03:00

Мариан, Благодаря Ти
mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)

2016-08-25T21:31:16+03:00

Поздравления, Лина! Модернистичният изказ, формата, особената вътрешна динамика и ритъм правят стихотворението много по-различно от другите! И точно в това различие, съчетано с ненатрапчивия, задълбочен и вълнуващ размисъл за реалното и иреалното, за застоя и движението,за истините и неистините в живота, за присъствието и отсъствието от света на хората, ти казваш в стих изключително много!