25 ago 2016, 10:00

Съдба

  Poesía
535 1 3

намирам се където съм

в потока на живота

и плувам в своя свят-

листо изгубващо

усещането за посока

извъртат вечните вълни

устойчивата част

на земната ми същност

къде

в неведомите брегове

обичам

да засядам всъщност

и как

отблъсквам се от там

с движение

способно навиците да разкъс(в)а

привързвам се

към капките в дъжда

те знаят

как да изживяват кръговрата

и тъй като не съм вода

в пръстта си тях все чакам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...
  • Мариан, Благодаря Ти
  • Поздравления, Лина! Модернистичният изказ, формата, особената вътрешна динамика и ритъм правят стихотворението много по-различно от другите! И точно в това различие, съчетано с ненатрапчивия, задълбочен и вълнуващ размисъл за реалното и иреалното, за застоя и движението,за истините и неистините в живота, за присъствието и отсъствието от света на хората, ти казваш в стих изключително много!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...