намирам се където съм
в потока на живота
и плувам в своя свят-
листо изгубващо
усещането за посока
извъртат вечните вълни
устойчивата част
на земната ми същност
къде
в неведомите брегове
обичам
да засядам всъщност
и как
отблъсквам се от там
с движение
способно навиците да разкъс(в)а
привързвам се
към капките в дъжда
те знаят
как да изживяват кръговрата
и тъй като не съм вода
в пръстта си тях все чакам
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...