17 feb 2019, 23:31

Съдба

1.3K 12 12

 

                                                                                       Посветено

 

 

 

 

Красива мълния премина

през звездната ми тишина.

Изписа с огън твойто име

и с твоя образ в мен изгря.

 

Изпълни ме с живот и сила,

изпълни ме с безброй мечти,

и те навярно ще ни стигнат

дори за девет тишини.

 

Сега ти идваш необятен

и сливаме се. Свят във Свят...

 

След сто години непонятност

горим с любов в една съдба.

 

             

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Доче!!!
    Благодаря ти, момиче мило!
  • "и те навярно ще ни стигнат

    дори за девет тишини."

    Взаимност и оттатък и отсам
    (дай, Боже всекиму любов такава)
    И няма нужда от олтар и храм
    щом пламъкът душите озарява...
  • Да бъде любов - истинска и силна! Хареса ми!
  • Красиво е и истинско. Хубаво е.
  • "и те навярно ще ни стигнат
    дори за девет тишини."
    Ей такива неща обичам, дето се помнят Страхотно излъчване на споделеност и благодарност!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...