Feb 17, 2019, 11:31 PM

Съдба

  Poetry » Love
1.3K 12 12

 

                                                                                       Посветено

 

 

 

 

Красива мълния премина

през звездната ми тишина.

Изписа с огън твойто име

и с твоя образ в мен изгря.

 

Изпълни ме с живот и сила,

изпълни ме с безброй мечти,

и те навярно ще ни стигнат

дори за девет тишини.

 

Сега ти идваш необятен

и сливаме се. Свят във Свят...

 

След сто години непонятност

горим с любов в една съдба.

 

             

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Гоцева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Доче!!!
    Благодаря ти, момиче мило!
  • "и те навярно ще ни стигнат

    дори за девет тишини."

    Взаимност и оттатък и отсам
    (дай, Боже всекиму любов такава)
    И няма нужда от олтар и храм
    щом пламъкът душите озарява...
  • Да бъде любов - истинска и силна! Хареса ми!
  • Красиво е и истинско. Хубаво е.
  • "и те навярно ще ни стигнат
    дори за девет тишини."
    Ей такива неща обичам, дето се помнят Страхотно излъчване на споделеност и благодарност!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...