17.02.2019 г., 23:31

Съдба

1.3K 12 12

 

                                                                                       Посветено

 

 

 

 

Красива мълния премина

през звездната ми тишина.

Изписа с огън твойто име

и с твоя образ в мен изгря.

 

Изпълни ме с живот и сила,

изпълни ме с безброй мечти,

и те навярно ще ни стигнат

дори за девет тишини.

 

Сега ти идваш необятен

и сливаме се. Свят във Свят...

 

След сто години непонятност

горим с любов в една съдба.

 

             

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче!!!
    Благодаря ти, момиче мило!
  • "и те навярно ще ни стигнат

    дори за девет тишини."

    Взаимност и оттатък и отсам
    (дай, Боже всекиму любов такава)
    И няма нужда от олтар и храм
    щом пламъкът душите озарява...
  • Да бъде любов - истинска и силна! Хареса ми!
  • Красиво е и истинско. Хубаво е.
  • "и те навярно ще ни стигнат
    дори за девет тишини."
    Ей такива неща обичам, дето се помнят Страхотно излъчване на споделеност и благодарност!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...