17.02.2019 г., 23:31

Съдба

1.3K 12 12

 

                                                                                       Посветено

 

 

 

 

Красива мълния премина

през звездната ми тишина.

Изписа с огън твойто име

и с твоя образ в мен изгря.

 

Изпълни ме с живот и сила,

изпълни ме с безброй мечти,

и те навярно ще ни стигнат

дори за девет тишини.

 

Сега ти идваш необятен

и сливаме се. Свят във Свят...

 

След сто години непонятност

горим с любов в една съдба.

 

             

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Доче!!!
    Благодаря ти, момиче мило!
  • "и те навярно ще ни стигнат

    дори за девет тишини."

    Взаимност и оттатък и отсам
    (дай, Боже всекиму любов такава)
    И няма нужда от олтар и храм
    щом пламъкът душите озарява...
  • Да бъде любов - истинска и силна! Хареса ми!
  • Красиво е и истинско. Хубаво е.
  • "и те навярно ще ни стигнат
    дори за девет тишини."
    Ей такива неща обичам, дето се помнят Страхотно излъчване на споделеност и благодарност!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...