17 февр. 2019 г., 23:31

Съдба

1.3K 12 12

 

                                                                                       Посветено

 

 

 

 

Красива мълния премина

през звездната ми тишина.

Изписа с огън твойто име

и с твоя образ в мен изгря.

 

Изпълни ме с живот и сила,

изпълни ме с безброй мечти,

и те навярно ще ни стигнат

дори за девет тишини.

 

Сега ти идваш необятен

и сливаме се. Свят във Свят...

 

След сто години непонятност

горим с любов в една съдба.

 

             

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Доче!!!
    Благодаря ти, момиче мило!
  • "и те навярно ще ни стигнат

    дори за девет тишини."

    Взаимност и оттатък и отсам
    (дай, Боже всекиму любов такава)
    И няма нужда от олтар и храм
    щом пламъкът душите озарява...
  • Да бъде любов - истинска и силна! Хареса ми!
  • Красиво е и истинско. Хубаво е.
  • "и те навярно ще ни стигнат
    дори за девет тишини."
    Ей такива неща обичам, дето се помнят Страхотно излъчване на споделеност и благодарност!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...