19 may 2007, 22:04

Съдба

  Poesía
1.1K 0 6
Запитах се веднъж какво е съдбата
и защо тъй непонятна е за нас децата.
И не само за нас,
но и за вас - възрастните.
За всеки от нас тя е различна,
за някой е комична,
за друг - трагична,
а пък за трети - отлична...
Никой не може да я промени,
или пък да я надхитри.
Тя винаги ни изненадва,
но рядко се опитва да ни зарадва.

Често таз съдба
спрямо нас е зла!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Незнаен Войн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имаме лошия навик да се поучаваме само от възрастни, а колкото е по-малък човек, толкова по-ясни, категорични и откровени напътствия ни дава... Ще ми е приятно да плучавам такива от теб, младежо, привет...
  • Не се стреми само към получаване на рима, повече наблегни върху смисъла на текста. Успех!
  • Живота ни изпитва миг след миг,ден след ден,дали заслужаваме да го живееме.
    Трябва да се докажем пред него и пред себе си.
    Може би тогава съдбата ще е по-благосклонна към нас.
    Не знам,никой не знае.
  • Живота ни изпитва миг след миг,ден след ден,дали заслужаваме да го живееме.
    Трябва да се докажем пред него и пред себе си.
    Може би тогава съдбата ще е по-благосклонна към нас.
    Не знам,никой не знае.
  • Добре дошъл, малък воин!
    Иска малко дообработка, но следващото ще е по-добро!
    Успех!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....