19.05.2007 г., 22:04

Съдба

1.1K 0 6
Запитах се веднъж какво е съдбата
и защо тъй непонятна е за нас децата.
И не само за нас,
но и за вас - възрастните.
За всеки от нас тя е различна,
за някой е комична,
за друг - трагична,
а пък за трети - отлична...
Никой не може да я промени,
или пък да я надхитри.
Тя винаги ни изненадва,
но рядко се опитва да ни зарадва.

Често таз съдба
спрямо нас е зла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Незнаен Войн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаме лошия навик да се поучаваме само от възрастни, а колкото е по-малък човек, толкова по-ясни, категорични и откровени напътствия ни дава... Ще ми е приятно да плучавам такива от теб, младежо, привет...
  • Не се стреми само към получаване на рима, повече наблегни върху смисъла на текста. Успех!
  • Живота ни изпитва миг след миг,ден след ден,дали заслужаваме да го живееме.
    Трябва да се докажем пред него и пред себе си.
    Може би тогава съдбата ще е по-благосклонна към нас.
    Не знам,никой не знае.
  • Живота ни изпитва миг след миг,ден след ден,дали заслужаваме да го живееме.
    Трябва да се докажем пред него и пред себе си.
    Може би тогава съдбата ще е по-благосклонна към нас.
    Не знам,никой не знае.
  • Добре дошъл, малък воин!
    Иска малко дообработка, но следващото ще е по-добро!
    Успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...