Съдба

14 dic 2005, 21:50

Poesía

846 1 0

Господ ни събра със тебе,

може би Съдбата има пръст,

обичаме се ний със тебе,

и ще носим своя кръст.

Каквото и да стане, мили,

ще те обичам от сърце,

завинаги ще е, прости ми,

любовта не може да умре.

Изпълнена със обич е душата,

сърцето плахо от любов гори,

таз любов за мен е свята,

защото е за теб, завинаги.

Веднъж в живота се обича,

дарила съм на тебе любовта,

за цял живот ще те обичам,

защото ти си моята Съдба.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.