Съдба

Dec 14, 2005, 9:50 PM

Poetry

903 1 0

Господ ни събра със тебе,

може би Съдбата има пръст,

обичаме се ний със тебе,

и ще носим своя кръст.

Каквото и да стане, мили,

ще те обичам от сърце,

завинаги ще е, прости ми,

любовта не може да умре.

Изпълнена със обич е душата,

сърцето плахо от любов гори,

таз любов за мен е свята,

защото е за теб, завинаги.

Веднъж в живота се обича,

дарила съм на тебе любовта,

за цял живот ще те обичам,

защото ти си моята Съдба.

Please sign in with your account so you can comment and vote.