14.12.2005 г., 21:50

Съдба

1.1K 1 0

 

    Господ ни събра със тебе,

може би Съдбата има пръст,

обичаме се ний със тебе,

и ще носим своя кръст.

Каквото и да стане, мили,

ще те обичам от сърце,

завинаги ще е, прости ми,

любовта не може да умре.

           

Изпълнена със обич е душата,

            сърцето плахо от любов гори,

            таз любов за мен е свята,

            защото е за теб, завинаги.

           

 Веднъж в живота се обича,

дарила съм на тебе любовта,

за цял живот ще те обичам,

защото ти си моята Съдба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...