14.12.2005 г., 21:50

Съдба

1.1K 1 0

 

    Господ ни събра със тебе,

може би Съдбата има пръст,

обичаме се ний със тебе,

и ще носим своя кръст.

Каквото и да стане, мили,

ще те обичам от сърце,

завинаги ще е, прости ми,

любовта не може да умре.

           

Изпълнена със обич е душата,

            сърцето плахо от любов гори,

            таз любов за мен е свята,

            защото е за теб, завинаги.

           

 Веднъж в живота се обича,

дарила съм на тебе любовта,

за цял живот ще те обичам,

защото ти си моята Съдба.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....